Съмненията мъчат те, аз знам.
Като игли – забили се подкожно.
Повярвай в невъзможната възможност,
крилете си ги подаряваш сам.
От камъните си изграждаш мост,
от теб до мен, или пък до звездите,
в сърцето твое отговорът скрит е,
тълпата нека гледа. Гол и бос,
къде е тръгнал този? И без път?
Повярвай само в любовта и мене,
без кратките минути на летене
животът равносилен е на смърт. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация