Повярвайте...
Когато във душата мръкне,
и нещо много ми тежи,
не търся друго – просто тръгвам.
Знам, пътят ще ме утеши:
че стъпките ми разговарят
със сняг, със суха пръст, с трева...
И свличат от плещи товара,
и става леко след това.
Повярвайте. Не ме винете,
че съм копирала от друг.
Изчезна ли, ме потърсете
на някой път, далеч оттук.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
