Повярвайте...
Когато във душата мръкне,
и нещо много ми тежи,
не търся друго – просто тръгвам.
Знам, пътят ще ме утеши:
че стъпките ми разговарят
със сняг, със суха пръст, с трева...
И свличат от плещи товара,
и става леко след това.
Повярвайте. Не ме винете,
че съм копирала от друг.
Изчезна ли, ме потърсете
на някой път, далеч оттук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
