7 мая 2010 г., 15:06

Повярвали във вечност...

909 0 17

ПОВЯРВАЛИ ВЪВ ВЕЧНОСТ...

 

Вървим по детски - боси по брега.
Под стъпките ни студенее пясъкът.
Ревнивите вълни ги трият с вой
и ги отнасят в светлата прозрачност.
Посоката не знаем, затова
поемаме след писъка на чайките.
Здрачава се. Потръпваме от хлад.
Водата милостиво ни погалва.
Поглеждам те.

Докосваш ме с очи.
Вълните са ритмични и насечени.
Вървим безпътно-бавно. И мълчим.
Като деца, повярвали във вечност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...