9 сент. 2007 г., 22:15

Позабравен филм

925 0 5
 

Позабравен филм


Разглеждам гардероба. Рокличка ефирна.

А в нея - тъмнооко момиченце немирно...

И после - панталонки, обелено коляно,

в ръцете - пъстро цвете от близката поляна.

Следва - престилка ученическа, якичка бяла.

И строгост в погледа игрив се появява...

Плисирана поличка, нежна блузка, празник -

в строените редици плитка се развява...

Сукманче със шевица, какъв ти делник -

потропва на хорото девойка засияла...

А рокля от коприна неволно се изплъзва.

"Довиждане, училище!" - уверено забързвам.

Мечтан, светът очаква ме, но няма

кой да разкаже за тръпката голяма...

Класически костюм, развян бретон небрежен

и вече съм жена със поглед нежен...

Халат домашен скоро ми напомня

за дълги часове във кухня знойна...

"Мамо!" - сепва ме глас от съседната стая.

Започва този филм да се повтаря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесна приказка, сякаш на един дъх я живеем!!!
    Браво, поздрав!!!
  • хубавите спомени нека се повтарят.поздрав!
  • !!!
    Прекрасни спомени ми навя, Павче!
    Поздрави и от мен!
  • Изтръпнах, защото вече съм го гледала два пъти този хубав стар филм - мен от съседната стая ме сепва гласът на петгодишната ми внучка, тази вечер беше принцеса с дълга рокля и корона и така заспа, ще чака утре принцът да я събуди за детската градина, детски мечти , а вчера беше бебе.Много ми е хубаво при теб, Павлина, сякаш говоря със себе си.Чудесен стих.
  • Прекрасен албум си сътворила!Поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...