9 сент. 2007 г., 22:15

Позабравен филм

930 0 5
 

Позабравен филм


Разглеждам гардероба. Рокличка ефирна.

А в нея - тъмнооко момиченце немирно...

И после - панталонки, обелено коляно,

в ръцете - пъстро цвете от близката поляна.

Следва - престилка ученическа, якичка бяла.

И строгост в погледа игрив се появява...

Плисирана поличка, нежна блузка, празник -

в строените редици плитка се развява...

Сукманче със шевица, какъв ти делник -

потропва на хорото девойка засияла...

А рокля от коприна неволно се изплъзва.

"Довиждане, училище!" - уверено забързвам.

Мечтан, светът очаква ме, но няма

кой да разкаже за тръпката голяма...

Класически костюм, развян бретон небрежен

и вече съм жена със поглед нежен...

Халат домашен скоро ми напомня

за дълги часове във кухня знойна...

"Мамо!" - сепва ме глас от съседната стая.

Започва този филм да се повтаря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесна приказка, сякаш на един дъх я живеем!!!
    Браво, поздрав!!!
  • хубавите спомени нека се повтарят.поздрав!
  • !!!
    Прекрасни спомени ми навя, Павче!
    Поздрави и от мен!
  • Изтръпнах, защото вече съм го гледала два пъти този хубав стар филм - мен от съседната стая ме сепва гласът на петгодишната ми внучка, тази вечер беше принцеса с дълга рокля и корона и така заспа, ще чака утре принцът да я събуди за детската градина, детски мечти , а вчера беше бебе.Много ми е хубаво при теб, Павлина, сякаш говоря със себе си.Чудесен стих.
  • Прекрасен албум си сътворила!Поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...