9 sept 2007, 22:15

Позабравен филм

  Poesía
931 0 5
 

Позабравен филм


Разглеждам гардероба. Рокличка ефирна.

А в нея - тъмнооко момиченце немирно...

И после - панталонки, обелено коляно,

в ръцете - пъстро цвете от близката поляна.

Следва - престилка ученическа, якичка бяла.

И строгост в погледа игрив се появява...

Плисирана поличка, нежна блузка, празник -

в строените редици плитка се развява...

Сукманче със шевица, какъв ти делник -

потропва на хорото девойка засияла...

А рокля от коприна неволно се изплъзва.

"Довиждане, училище!" - уверено забързвам.

Мечтан, светът очаква ме, но няма

кой да разкаже за тръпката голяма...

Класически костюм, развян бретон небрежен

и вече съм жена със поглед нежен...

Халат домашен скоро ми напомня

за дълги часове във кухня знойна...

"Мамо!" - сепва ме глас от съседната стая.

Започва този филм да се повтаря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна приказка, сякаш на един дъх я живеем!!!
    Браво, поздрав!!!
  • хубавите спомени нека се повтарят.поздрав!
  • !!!
    Прекрасни спомени ми навя, Павче!
    Поздрави и от мен!
  • Изтръпнах, защото вече съм го гледала два пъти този хубав стар филм - мен от съседната стая ме сепва гласът на петгодишната ми внучка, тази вечер беше принцеса с дълга рокля и корона и така заспа, ще чака утре принцът да я събуди за детската градина, детски мечти , а вчера беше бебе.Много ми е хубаво при теб, Павлина, сякаш говоря със себе си.Чудесен стих.
  • Прекрасен албум си сътворила!Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...