9 sept 2007, 22:15

Позабравен филм

  Poesía
926 0 5
 

Позабравен филм


Разглеждам гардероба. Рокличка ефирна.

А в нея - тъмнооко момиченце немирно...

И после - панталонки, обелено коляно,

в ръцете - пъстро цвете от близката поляна.

Следва - престилка ученическа, якичка бяла.

И строгост в погледа игрив се появява...

Плисирана поличка, нежна блузка, празник -

в строените редици плитка се развява...

Сукманче със шевица, какъв ти делник -

потропва на хорото девойка засияла...

А рокля от коприна неволно се изплъзва.

"Довиждане, училище!" - уверено забързвам.

Мечтан, светът очаква ме, но няма

кой да разкаже за тръпката голяма...

Класически костюм, развян бретон небрежен

и вече съм жена със поглед нежен...

Халат домашен скоро ми напомня

за дълги часове във кухня знойна...

"Мамо!" - сепва ме глас от съседната стая.

Започва този филм да се повтаря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна приказка, сякаш на един дъх я живеем!!!
    Браво, поздрав!!!
  • хубавите спомени нека се повтарят.поздрав!
  • !!!
    Прекрасни спомени ми навя, Павче!
    Поздрави и от мен!
  • Изтръпнах, защото вече съм го гледала два пъти този хубав стар филм - мен от съседната стая ме сепва гласът на петгодишната ми внучка, тази вечер беше принцеса с дълга рокля и корона и така заспа, ще чака утре принцът да я събуди за детската градина, детски мечти , а вчера беше бебе.Много ми е хубаво при теб, Павлина, сякаш говоря със себе си.Чудесен стих.
  • Прекрасен албум си сътворила!Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...