9.09.2007 г., 22:15

Позабравен филм

932 0 5
 

Позабравен филм


Разглеждам гардероба. Рокличка ефирна.

А в нея - тъмнооко момиченце немирно...

И после - панталонки, обелено коляно,

в ръцете - пъстро цвете от близката поляна.

Следва - престилка ученическа, якичка бяла.

И строгост в погледа игрив се появява...

Плисирана поличка, нежна блузка, празник -

в строените редици плитка се развява...

Сукманче със шевица, какъв ти делник -

потропва на хорото девойка засияла...

А рокля от коприна неволно се изплъзва.

"Довиждане, училище!" - уверено забързвам.

Мечтан, светът очаква ме, но няма

кой да разкаже за тръпката голяма...

Класически костюм, развян бретон небрежен

и вече съм жена със поглед нежен...

Халат домашен скоро ми напомня

за дълги часове във кухня знойна...

"Мамо!" - сепва ме глас от съседната стая.

Започва този филм да се повтаря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесна приказка, сякаш на един дъх я живеем!!!
    Браво, поздрав!!!
  • хубавите спомени нека се повтарят.поздрав!
  • !!!
    Прекрасни спомени ми навя, Павче!
    Поздрави и от мен!
  • Изтръпнах, защото вече съм го гледала два пъти този хубав стар филм - мен от съседната стая ме сепва гласът на петгодишната ми внучка, тази вечер беше принцеса с дълга рокля и корона и така заспа, ще чака утре принцът да я събуди за детската градина, детски мечти , а вчера беше бебе.Много ми е хубаво при теб, Павлина, сякаш говоря със себе си.Чудесен стих.
  • Прекрасен албум си сътворила!Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...