Да ти е Честита Новата година!
Приятелю, писателю, мечтател и поет!
Написа ли история, стих или памфлет?
Изплака ли душата си? Изплакна ли я ти добре?
Че утре пак ще газиш в мръсното море.
Море от стенещи души, пирани и русалки.
Едните злобни, другите коварни
и жадни за кръвта на твоето сърце.
Пиши, поете, мъката изливай
за своята изгубена любов.
За “ножа в гърба” от твоя най-добър приятел.
За воя на Земята и на невинните деца
Пиши за красотата,
изчезваща в нощта...
И най-накрая ти пиши за най-големия ти почитател!
Едва ли някой ще те чуе!
Едва ли някой ще те разбере!
Но ти пиши, писалката за туй е!
И само умният ще те съзре.

Красиви думи – фалшиви думи.
Искат красива лъжа.
А истината е болезнено безбожна,
като кръвта във вените на сатана.
Но ти пиши, това остава,
а другото забравата топи.

Лъжата илюзорно ги спасява
от скучните им бледи дни.
Един ще лъже,
друг пък ще го уличи.
Съдът накрая ще присъди,
победа и аплодисменти,
на този, който им е дал
по-големи аргументи!
Но ти пиши, пиши,
а аз със сигурност ще те чета,
когато тук се отегча
от крясъка на волни чайки,
а въздухът накрая си отдъхне от
танците на знойните хавайки!