6.01.2011 г., 19:54

Поздрави от един почитател

611 0 0
Да ти е Честита Новата година!
Приятелю, писателю, мечтател и поет!
Написа ли история, стих или памфлет?
Изплака ли душата си? Изплакна ли я ти добре?
Че утре пак ще газиш в мръсното море.
Море от стенещи души, пирани и русалки.
Едните злобни, другите коварни
и жадни за кръвта на твоето сърце.
Пиши, поете, мъката изливай
за своята изгубена любов.
За “ножа в гърба” от твоя най-добър приятел.
За воя на Земята и на невинните деца
Пиши за красотата,
изчезваща в нощта...
И най-накрая ти пиши за най-големия ти почитател!
Едва ли някой ще те чуе!
Едва ли някой ще те разбере!
Но ти пиши, писалката за туй е!
И само умният ще те съзре. Красиви думи – фалшиви думи.
Искат красива лъжа.
А истината е болезнено безбожна,
като кръвта във вените на сатана.
Но ти пиши, това остава,
а другото забравата топи. Лъжата илюзорно ги спасява
от скучните им бледи дни.
Един ще лъже,
друг пък ще го уличи.
Съдът накрая ще присъди,
победа и аплодисменти,
на този, който им е дал
по-големи аргументи!
Но ти пиши, пиши,
а аз със сигурност ще те чета,
когато тук се отегча
от крясъка на волни чайки,
а въздухът накрая си отдъхне от
танците на знойните хавайки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явление Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...