11 апр. 2007 г., 21:57

ПОЗИЦИЯ 

  Поэзия
575 0 12
Не желая да газя,
не желая да стена,
не желая дъхът ми да спре...
Нямам нужда от пазене,
пукат здравите вени
и държа се на здрави нозе...
Имам вяра, която
по земята ме води
и не бягам от свойта съдба...
Предизвиквам живота -
в здрава схватка се борим
и се гърчим съвсем по ръба...
В този свят съм мишена!
Кой ще стреля в средата? -
в разгневеното мъжко сърце...
Смелост има ли някой
да се бори с водата -
да я върже със здраво въже?
Аз додето живея
все ще се боря,
смесил в погледа слънце с луна...
Моят дъх ще е вятър!
Мойта мисъл - простора!
Ще съм ехо, а не тишина...


© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??