11 апр. 2007 г., 21:57

ПОЗИЦИЯ

684 0 12
Не желая да газя,
не желая да стена,
не желая дъхът ми да спре...
Нямам нужда от пазене,
пукат здравите вени
и държа се на здрави нозе...
Имам вяра, която
по земята ме води
и не бягам от свойта съдба...
Предизвиквам живота -
в здрава схватка се борим
и се гърчим съвсем по ръба...
В този свят съм мишена!
Кой ще стреля в средата? -
в разгневеното мъжко сърце...
Смелост има ли някой
да се бори с водата -
да я върже със здраво въже?
Аз додето живея
все ще се боря,
смесил в погледа слънце с луна...
Моят дъх ще е вятър!
Мойта мисъл - простора!
Ще съм ехо, а не тишина...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-сетне един силен мъж, силен стих и ...Страхотен си!!!!
  • Страхотен стих,страхотен човек!!!
  • Страхотен стих!!!
  • "Имам вяра, която
    по земята ме води
    и не бягам от свойта съдба...
    Предизвиквам живота -
    в здрава схватка се борим
    и се гърчим съвсем по ръба..."

    Великолепно!!! Поздрави, Вальо!!!
  • "Моят дъх ще е вятър!
    Мойта мисъл - простора!
    Ще съм ехо, а не тишина..."
    Ти си простор, и вятър и ехо!!!
    Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....