24 мая 2015 г., 11:14

Позната история…

894 0 3

Наричали Черно море гостоприемно, 

помъдряла стихия, Понтос Еуксейнос -

с бронзовия изгрев на скулптора Каламис,   

с Аполон, строг, бдящ над неговите брегове, 

статуя, трийсет лакътя към небесата, 

за векове над пръстта, калта, суетата…  

Посрещала корабите на кого ли не, 

смирявала и ветровете с Бога колос - 

брат на Артемида, на Зевс и Лето дете, 

до полуда влюбен в нежната нимфа Дафне.

След двеста лета развълнувал Аристотел –

учителят на Александър Македонски,

завоювал не чужди земи, а умове,

а през седемдесет и второ преди Христа

Марк Лукул свалил чудния колос от брега,

откарал го доволен до своя любим Рим,

поставил го високо – на Капитолия,

да разпръсква дух, да бди над римските земи.

Но с ценното защо ли се случва все така?!

… Към средата на века пети след Христа

готските нашественици вилнели в града -

от Аполон не оставили дори следа…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! А определението "историографическа поезия" особено ми допадна...
  • Чудна, Черноморска-историографическа поезия
    "Морето не търпи следи по себе си; няма останали стъпки, пътечки, пътища и човешки творения. Вълните са еднократни, единствени и неповторими." капитан-Дремджиев
  • Образователно и мъдро, с много поучителен финал! Харесах, Роси!

    Честит празник!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...