Eia (Росица Танчева)
436 13844
24 мая 2015 г., 11:14

Позната история… 

  Поэзия
695 0 3

Наричали Черно море гостоприемно, 

помъдряла стихия, Понтос Еуксейнос -

с бронзовия изгрев на скулптора Каламис,   

с Аполон, строг, бдящ над неговите брегове, 

статуя, трийсет лакътя към небесата, 

за векове над пръстта, калта, суетата…  

Посрещала корабите на кого ли не, 

смирявала и ветровете с Бога колос - 

брат на Артемида, на Зевс и Лето дете, 

до полуда влюбен в нежната нимфа Дафне.

След двеста лета развълнувал Аристотел –

учителят на Александър Македонски,

завоювал не чужди земи, а умове,

а през седемдесет и второ преди Христа

Марк Лукул свалил чудния колос от брега,

откарал го доволен до своя любим Рим,

поставил го високо – на Капитолия,

да разпръсква дух, да бди над римските земи.

Но с ценното защо ли се случва все така?!

… Към средата на века пети след Христа

готските нашественици вилнели в града -

от Аполон не оставили дори следа…

© Росица Танчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря! А определението "историографическа поезия" особено ми допадна...
  • Чудна, Черноморска-историографическа поезия
    "Морето не търпи следи по себе си; няма останали стъпки, пътечки, пътища и човешки творения. Вълните са еднократни, единствени и неповторими." капитан-Дремджиев
  • Образователно и мъдро, с много поучителен финал! Харесах, Роси!

    Честит празник!
Предложения
: ??:??