24.05.2015 г., 11:14

Позната история…

893 0 3

Наричали Черно море гостоприемно, 

помъдряла стихия, Понтос Еуксейнос -

с бронзовия изгрев на скулптора Каламис,   

с Аполон, строг, бдящ над неговите брегове, 

статуя, трийсет лакътя към небесата, 

за векове над пръстта, калта, суетата…  

Посрещала корабите на кого ли не, 

смирявала и ветровете с Бога колос - 

брат на Артемида, на Зевс и Лето дете, 

до полуда влюбен в нежната нимфа Дафне.

След двеста лета развълнувал Аристотел –

учителят на Александър Македонски,

завоювал не чужди земи, а умове,

а през седемдесет и второ преди Христа

Марк Лукул свалил чудния колос от брега,

откарал го доволен до своя любим Рим,

поставил го високо – на Капитолия,

да разпръсква дух, да бди над римските земи.

Но с ценното защо ли се случва все така?!

… Към средата на века пети след Христа

готските нашественици вилнели в града -

от Аполон не оставили дори следа…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! А определението "историографическа поезия" особено ми допадна...
  • Чудна, Черноморска-историографическа поезия
    "Морето не търпи следи по себе си; няма останали стъпки, пътечки, пътища и човешки творения. Вълните са еднократни, единствени и неповторими." капитан-Дремджиев
  • Образователно и мъдро, с много поучителен финал! Харесах, Роси!

    Честит празник!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...