24.05.2015 г., 11:14

Позната история…

888 0 3

Наричали Черно море гостоприемно, 

помъдряла стихия, Понтос Еуксейнос -

с бронзовия изгрев на скулптора Каламис,   

с Аполон, строг, бдящ над неговите брегове, 

статуя, трийсет лакътя към небесата, 

за векове над пръстта, калта, суетата…  

Посрещала корабите на кого ли не, 

смирявала и ветровете с Бога колос - 

брат на Артемида, на Зевс и Лето дете, 

до полуда влюбен в нежната нимфа Дафне.

След двеста лета развълнувал Аристотел –

учителят на Александър Македонски,

завоювал не чужди земи, а умове,

а през седемдесет и второ преди Христа

Марк Лукул свалил чудния колос от брега,

откарал го доволен до своя любим Рим,

поставил го високо – на Капитолия,

да разпръсква дух, да бди над римските земи.

Но с ценното защо ли се случва все така?!

… Към средата на века пети след Христа

готските нашественици вилнели в града -

от Аполон не оставили дори следа…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! А определението "историографическа поезия" особено ми допадна...
  • Чудна, Черноморска-историографическа поезия
    "Морето не търпи следи по себе си; няма останали стъпки, пътечки, пътища и човешки творения. Вълните са еднократни, единствени и неповторими." капитан-Дремджиев
  • Образователно и мъдро, с много поучителен финал! Харесах, Роси!

    Честит празник!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...