30 июн. 2009 г., 22:09

Познати непознат...

674 0 0


Къде си и защо си там?

Защо не си до мен сега?

Далеч си някъде, скиташ сам

или може би пак си с нея.


Как се казваш, аз защо не знам,

за да крещя името ти до забрава,

И всеки път, щом подминеш ме, да знам,

че моето ти искаш да узнаеш.


Къде живееш, с кой и как?

Какво правиш, когато се събудиш?

Поглеждаш ли в очите на всеки непознат?

И какво е нужно, за да се влюбиш?


Какво да ти кажа, за да разбереш,

че не искам да съм просто непозната,

че искам дълбоко да погледнеш

и да прочетеш името си в душата...


да се влюбиш в напълно непозната,

както аз се влюбих в теб до болка,

и всеки път, щом подминеш ме, да зная,

че името ми искаш да забравиш...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...