15 дек. 2014 г., 11:46

Познато чувство 

  Поэзия » Любовная
740 0 3

Едно пътуване в гърдите...

А там... там е празно, хладно...
Снегът чертае причудливи форми
и гони се с леден вятър,
досаден театър...

И толкова много колове,
забити в земята...
Бездушни паметници на болката,
на гонката с живота пепелив.
Пожар! Изгарям, а оставам мълчалив...

Избагрено небе с черно-сиви облаци...
Подвиг ли? Гръм! Да гори земята,
да се тресе, да падат сгради!
Да ме затискат все по-силно!
И милно ми е, че не съм готов...
Готов да кажа - Стоп!

Да литне моя глас, 
да чупи мостове и стари улици...
Ех, блудници... Един от вас съм!
Признах си го и пак ще си го казвам!
Не ме е срам, не го отричам,
но аз поне умея да обичам!

© Йордан Ботев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??