Познато чувство
Едно пътуване в гърдите...
А там... там е празно, хладно...
Снегът чертае причудливи форми
и гони се с леден вятър,
досаден театър...
И толкова много колове,
забити в земята...
Бездушни паметници на болката,
на гонката с живота пепелив.
Пожар! Изгарям, а оставам мълчалив...
Избагрено небе с черно-сиви облаци...
Подвиг ли? Гръм! Да гори земята,
да се тресе, да падат сгради!
Да ме затискат все по-силно!
И милно ми е, че не съм готов...
Готов да кажа - Стоп!
Да литне моя глас,
да чупи мостове и стари улици...
Ех, блудници... Един от вас съм!
Признах си го и пак ще си го казвам!
Не ме е срам, не го отричам,
но аз поне умея да обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
