Познато, нали...
Познато, нали...
Обикна Слънцето Водата,
с лъчи обгърна я изцяло,
и неусетно над Земята
роди се облаченце бяло.
На воля с вятъра игра,
порасна пухкаво, красиво,
и ето - тръгна по света
и беше толкова щастливо.
Видя земи, реки, гори
и искрено се възхити,
и град видя - голям, дори
се спря и поздрави.
Градът, от шум освирепял,
мръсен, неестествен, мним,
изкряска, в смог потънал цял,
черен, мазен, гаден дим.
Облачето, не разбрало
злобата, изчака мрака,
от болка силна посивяло,
се сви и тихичко заплака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тоти Все права защищены
