Познавам ги тези очи
Не ме гледай така, познавам ги тези очи,
не си го изкарвай на мене,
щом ти се плаче - плачи!
Дори и болката до ден е...
Сега и в стаята е тясно,
стените сякаш те притискат,
защото ти е безпощадно ясно,
че си тръгвам и че не те искам.
Бързам, остави ме, време нямам,
достатъчно със теб загубих,
Не! Не си мисли, че съжалявам,
от грешките си с теб научих,
че трябва да внимавам много,
че дори безкрайно да обичаш,
дори да вярваш без тревога
не стига, щом другият не дава нищо!
От утре няма да се доверявам,
от утре нямам за прегръдки ръце.
Тръгвам вече, закъснявам,
от мен по бърза счупеното ми сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Момчева Все права защищены
