Познавам ги тези очи
Не ме гледай така, познавам ги тези очи,
не си го изкарвай на мене,
щом ти се плаче - плачи!
Дори и болката до ден е...
Сега и в стаята е тясно,
стените сякаш те притискат,
защото ти е безпощадно ясно,
че си тръгвам и че не те искам.
Бързам, остави ме, време нямам,
достатъчно със теб загубих,
Не! Не си мисли, че съжалявам,
от грешките си с теб научих,
че трябва да внимавам много,
че дори безкрайно да обичаш,
дори да вярваш без тревога
не стига, щом другият не дава нищо!
От утре няма да се доверявам,
от утре нямам за прегръдки ръце.
Тръгвам вече, закъснявам,
от мен по бърза счупеното ми сърце.
© Таня Момчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
" от мен по бърза счупеното ми сърце."
Страхотно е! -
Хубаво пишеш, Таня!
-
Страхотно написано.ДОКОСНА МЕ!Поздравявам те!
-
Много ми хареса, БРАВО!!! Помни, че времето лекува всичко, дори и счупените на милиони парченца сърца. Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
лекува ли времето? не лекува. забрави. залъгваме се с красиви думи. болката вечер в тъмното се връща и как боли. хубаво пишете. благодаря!