28 авг. 2008 г., 11:00

Позволи ми

1.1K 0 2
Позволи ми

Стоя пред теб
и те гледам във очите.
Виждам твоя тъжен поглед,
но ще спра сълзите.

Винаги ще съм до теб,
силно аз да те прегърна.
Като ангел хранител
с криле ще те обгърна.

Твоята нежна усмивка,
моля те, ти ми подари.
Искриците на щастие върни
в уморените от сълзи очи.

Нека ти покажа любовта,
скрита дълбоко в моята душа.
Нека бъда този, заради когото ти се смееш.
Този, който ще те накара отново да живееш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослав Янчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....