28.08.2008 г., 11:00

Позволи ми

1.1K 0 2
Позволи ми

Стоя пред теб
и те гледам във очите.
Виждам твоя тъжен поглед,
но ще спра сълзите.

Винаги ще съм до теб,
силно аз да те прегърна.
Като ангел хранител
с криле ще те обгърна.

Твоята нежна усмивка,
моля те, ти ми подари.
Искриците на щастие върни
в уморените от сълзи очи.

Нека ти покажа любовта,
скрита дълбоко в моята душа.
Нека бъда този, заради когото ти се смееш.
Този, който ще те накара отново да живееш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Янчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...