28.08.2008 г., 11:00

Позволи ми

1.1K 0 2
Позволи ми

Стоя пред теб
и те гледам във очите.
Виждам твоя тъжен поглед,
но ще спра сълзите.

Винаги ще съм до теб,
силно аз да те прегърна.
Като ангел хранител
с криле ще те обгърна.

Твоята нежна усмивка,
моля те, ти ми подари.
Искриците на щастие върни
в уморените от сълзи очи.

Нека ти покажа любовта,
скрита дълбоко в моята душа.
Нека бъда този, заради когото ти се смееш.
Този, който ще те накара отново да живееш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Янчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...