20 янв. 2007 г., 15:32

Позволявам си...

852 0 12
Позволявам си...

Звездите, дето са звезди
и са далеч една от друга,
и те заради нас, нали,
си правят някаква задруга.
Пегас и Лира, Южен кръст,
Кентавър, Хидра, Змиеносец –
събрани са във звезден кош
и подредени, за удобство...
Коя от тях да избера
за мен и теб, за да ни грее
и ни намига през нощта?
Избирам Делта от Цефей –
променлива и сякаш диша,
та да е жива любовта
поне докато горят звездите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нали, най-малко дотогава Чудесно е, че си тук.
  • Стихът ти е много интересен и хубав! Хареса ми леката закачлива нотка! Учудих се и на твоите познания за звездите! Поздравления!
  • Радвам се, че моята закачка със звездите ви е харесала. И на мен ми достави удоволствие да напиша стихотворението Злати, специална благодарност за стиха в коментара, подкрепям размислите в него
  • Чудесен стих! Поздрави, Доли!
  • звезден стих, Доли, прелест си

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...