20.01.2007 г., 15:32

Позволявам си...

847 0 12
Позволявам си...

Звездите, дето са звезди
и са далеч една от друга,
и те заради нас, нали,
си правят някаква задруга.
Пегас и Лира, Южен кръст,
Кентавър, Хидра, Змиеносец –
събрани са във звезден кош
и подредени, за удобство...
Коя от тях да избера
за мен и теб, за да ни грее
и ни намига през нощта?
Избирам Делта от Цефей –
променлива и сякаш диша,
та да е жива любовта
поне докато горят звездите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доли Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нали, най-малко дотогава Чудесно е, че си тук.
  • Стихът ти е много интересен и хубав! Хареса ми леката закачлива нотка! Учудих се и на твоите познания за звездите! Поздравления!
  • Радвам се, че моята закачка със звездите ви е харесала. И на мен ми достави удоволствие да напиша стихотворението Злати, специална благодарност за стиха в коментара, подкрепям размислите в него
  • Чудесен стих! Поздрави, Доли!
  • звезден стих, Доли, прелест си

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...