Проклинам

Проклета да е любовта ми,

за която аз горя.

Проклет да е денят ни,

че в сърцето го тая.

Денят, във който се влюбих

и загубих си ума,

денят, във който ти разкрих,

че съм твоя до смъртта.

Проклети да са всички дни,

които с теб живях.

Сега сме тъжни и сами.

Стига аз по теб копнях!

Не ме наричай "обич моя",

нито с нежни имена!

Потъни в бездната, в пороя,

поеми ти своята вина!

Не искам очите ти да виждам,

да чувам името дори.

На влюбените не завиждам,

в мене яростта гори.

Проклет да си во веки,

да се молиш за любов,

да желаеш устни меки,

да се давиш в този зов!

Проклет да си в живота

за твоите лъжи.

Как ме лъжеше с охота!

Как посмя кажи?

Проклета да е тази нощ,

в която ми изневери!

Проклинам те с огромна мощ,

нека тя да те срази!

Проклинам всички твои грешки.

Проклинам себе си дори.

За тези мъки тъй човешки,

за всичко себе си кори!

Проклинам те да съжаляваш,

да се влачиш по корем,

от леглото да не ставаш,

да ме молиш да се съберем.

Да се молиш и да плачеш,

душата ти да прокърви!

Но вече нищо ти не значеш,

нека просто те боли!