4 февр. 2014 г., 22:12  

Екзистенциално

1.2K 5 8

 

Сам!
Къде?
Сам!
Защо?
Назад мъртво!
Напред тъмно!
Тук страшно!
Наравно с другите?
Ужасно...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Лъвице! Но ние с теб не сме, защото се познаваме. Благодаря ти!
  • Високите върхове са самотни.
  • 1. Благодаря ти, Никола! Хубави думи каза за текста ми. Радвам се, че го хареса.

    С най-сърдечен поздрав!: Мисана

    2. Благодаря Панайот! Наистина, на пръв поглед изглежда, че в този текст няма поезия. Но като измине известно време, човек усеща, че като че ли има някаква поезия, все пак. А като измине още повече време, това чувство се усилва още повече. Изводът е един: Търпение!

    Специален поздрав от мен!: Мисана
  • Думите са като куршуми, Мисана!Безкомпромисно философски вярно!
    Браво!Поздрави от мен и хубав ден!Оценявам го!
  • Мерси Веселина! Трогнат съм. Наистина се помни лесно.

    Най-сърдечен поздрав от мен: Мисана

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...