Feb 4, 2014, 10:12 PM  

Екзистенциално

1.2K 5 8

 

Сам!
Къде?
Сам!
Защо?
Назад мъртво!
Напред тъмно!
Тук страшно!
Наравно с другите?
Ужасно...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, Лъвице! Но ние с теб не сме, защото се познаваме. Благодаря ти!
  • Високите върхове са самотни.
  • 1. Благодаря ти, Никола! Хубави думи каза за текста ми. Радвам се, че го хареса.

    С най-сърдечен поздрав!: Мисана

    2. Благодаря Панайот! Наистина, на пръв поглед изглежда, че в този текст няма поезия. Но като измине известно време, човек усеща, че като че ли има някаква поезия, все пак. А като измине още повече време, това чувство се усилва още повече. Изводът е един: Търпение!

    Специален поздрав от мен!: Мисана
  • Думите са като куршуми, Мисана!Безкомпромисно философски вярно!
    Браво!Поздрави от мен и хубав ден!Оценявам го!
  • Мерси Веселина! Трогнат съм. Наистина се помни лесно.

    Най-сърдечен поздрав от мен: Мисана

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...