4.02.2014 г., 22:12  

Екзистенциално

1.2K 5 8

 

Сам!
Къде?
Сам!
Защо?
Назад мъртво!
Напред тъмно!
Тук страшно!
Наравно с другите?
Ужасно...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Лъвице! Но ние с теб не сме, защото се познаваме. Благодаря ти!
  • Високите върхове са самотни.
  • 1. Благодаря ти, Никола! Хубави думи каза за текста ми. Радвам се, че го хареса.

    С най-сърдечен поздрав!: Мисана

    2. Благодаря Панайот! Наистина, на пръв поглед изглежда, че в този текст няма поезия. Но като измине известно време, човек усеща, че като че ли има някаква поезия, все пак. А като измине още повече време, това чувство се усилва още повече. Изводът е един: Търпение!

    Специален поздрав от мен!: Мисана
  • Думите са като куршуми, Мисана!Безкомпромисно философски вярно!
    Браво!Поздрави от мен и хубав ден!Оценявам го!
  • Мерси Веселина! Трогнат съм. Наистина се помни лесно.

    Най-сърдечен поздрав от мен: Мисана

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...