5 янв. 2012 г., 13:17  

Прах от звездите

1.2K 0 1

 

И луната изгря в танц любовен над нас.

И звездите сега са палитра от джаз.

Ти си моя съдба, аз съм твоят каданс,

за миг, за кратък миг сме само ти и аз.


Не разпръсквай деня с лоши мисли в нощта.

Аз копнея сега и рисувам дъга.

Полетявам със теб и сънувам мечти,

нека бъдем букет - неувяхващ в зори...

 

Галина Москова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Москова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "в миг сме двама сами до сутринта..."
    това изречение ми развали удоволствието - не е в синхрон някак...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...