5.01.2012 г., 13:17  

Прах от звездите

1.2K 0 1

 

И луната изгря в танц любовен над нас.

И звездите сега са палитра от джаз.

Ти си моя съдба, аз съм твоят каданс,

за миг, за кратък миг сме само ти и аз.


Не разпръсквай деня с лоши мисли в нощта.

Аз копнея сега и рисувам дъга.

Полетявам със теб и сънувам мечти,

нека бъдем букет - неувяхващ в зори...

 

Галина Москова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Москова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "в миг сме двама сами до сутринта..."
    това изречение ми развали удоволствието - не е в синхрон някак...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...