Прас!
Прас!
Поредната врата
в лицето ми се забива...
Това злато на пръста ми
жари като коприва...
Сама избирам затвора си,
а понякога и ключаря...
Искам да съм опитомена...
... като те видя -
да отмалявам...
Знам, не съм амазонка
.... найсет годишна,
обаче очите ми -
те са предишните...
Ама, че многоточия -
цяло въже
(спасително?)
Ако отключиш вратата,
ще те повикам
(неунизително!)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
