Прас!
Прас!
Поредната врата
в лицето ми се забива...
Това злато на пръста ми
жари като коприва...
Сама избирам затвора си,
а понякога и ключаря...
Искам да съм опитомена...
... като те видя -
да отмалявам...
Знам, не съм амазонка
.... найсет годишна,
обаче очите ми -
те са предишните...
Ама, че многоточия -
цяло въже
(спасително?)
Ако отключиш вратата,
ще те повикам
(неунизително!)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
