May 9, 2008, 4:21 PM

Прас! 

  Poetry » Other
1310 0 18

                     Прас!

                     Поредната врата

                                   в лицето ми се забива...

                                            Това злато на пръста ми

                                                       жари като коприва...

                                            Сама избирам затвора си,

                                    а понякога и ключаря...

                       Искам да съм опитомена...

                                    ... като те видя -

                                               да отмалявам...

                                                       Знам, не съм амазонка

                                                   .... найсет годишна,

                                               обаче очите ми -

                                      те са предишните...

                       Ама, че многоточия -

                                    цяло въже

                                             (спасително?)

                                                    Ако отключиш вратата,

                                                                            ще те повикам          

                                                                                   (неунизително!)

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??