Прас!
Поредната врата
в лицето ми се забива...
Това злато на пръста ми
жари като коприва...
Сама избирам затвора си,
а понякога и ключаря...
Искам да съм опитомена...
... като те видя -
да отмалявам...
Знам, не съм амазонка
.... найсет годишна,
обаче очите ми -
те са предишните...
Ама, че многоточия -
цяло въже
(спасително?)
Ако отключиш вратата,
ще те повикам
(неунизително!)
© Елена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
