16 апр. 2010 г., 20:52

Прашинка малка

1.1K 1 0

Животът е... безкраен кръговрат,
а любовта... пътеката към ада.
Прашинка съм, във тоз огромен свят
една прашинка малка, ала страдам!

Летя без цел, посока и компас...
безкрайно мъничка, безкрайно жалка.
Все някой друг решил е вместо нас -
на вятъра играчката съм малка!

Една прашинка в космоса - живот,
ненужна и до крайност непотребна.
Жадува днес за истинска любов,
но кой зачита таз прашинка дребна?

Ще си отида непотребна и сама...
на някой рафт на твоя дом - забрава.
Какъв е смисълът от всичкото това?
Родилият се дребен, дребен си остава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...