Прашинка от пейзажа
ПРАШИНКА ОТ ПЕЙЗАЖА
... какво ли ще запомня от света, освен във мрака мамината стряха,
баща ми, който с птичите ята от хълмите – за сбогом, ми помаха,
две-три Жени – Бог беше милостив, които ми редиха дом и челяд,
лула тютюн, китара с пукнат гриф, и винцето с аверите – в неделя,
безкраен върволик от синове! – изчезнали нанейде – тъй далече,
врабчето ли? – слетяло да кълве трошиците ми от месала вечер,
писалище, мастилница, перо – три купчинки с изписани тетрадки,
Равел с небесното му "Болеро", любовните си нощи, все по-кратки,
и днес – поел към зимата старик, последното си стихче ще ви кажа –
благодаря за шеметния миг! – във който бях прашинка от пейзажа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
