Неделя е.
И Господ си почива.
Празнично звънна камбана.
Осем е.
Ще направя кафе.
Ще седна в градината.
Гледам прасковата.
Клон ѝ се прекършил.
От тежестта на плодовете.
Дива е тази праскова.
Аз я режа.
Тя расте.
Оцелява.
Започвам да я обичам.
Напомня ми за мен самата.
© Вяра Николова Все права защищены