ВяраНиколова (Вяра Николова)
44 38
10.09.2017 г., 10:43 ч.  

Праскова 

  Поезия
447 0 1

Неделя е.

И Господ си почива.

Празнично звънна камбана.

Осем е.

Ще направя кафе.

Ще седна в градината.

Гледам прасковата.

Клон ѝ се прекършил.

От тежестта на плодовете.

Дива е тази праскова.

Аз я режа.

Тя расте.

Оцелява.

Започвам да я обичам.

Напомня ми за мен самата.

© Вяра Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??