Прави ме щастлива!
На пролет мирише, а сняг заваля.
Дали да се влюбя, или да зарежа лоза?
Заслушах ефира. Мечтае любов.
Реката, и тя, припява: Любов!
Върбата потапя влюбени клони...
И тя за любов пролетни пъпки отрони.
Слагам на масата горещ шоколад...
Поглеждам любимият... Не е вече млад...
Е! И аз не съм! Но е толкоз красив!
С тия бръчици! С погледа жив!
Със усмивката си закачлива!
Той ме прави влюбена! Щастлива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
