На пролет мирише, а сняг заваля.
Дали да се влюбя, или да зарежа лоза?
Заслушах ефира. Мечтае любов.
Реката, и тя, припява: Любов!
Върбата потапя влюбени клони...
И тя за любов пролетни пъпки отрони.
Слагам на масата горещ шоколад...
Поглеждам любимият... Не е вече млад...
Е! И аз не съм! Но е толкоз красив!
С тия бръчици! С погледа жив!
Със усмивката си закачлива!
Той ме прави влюбена! Щастлива!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
