28 авг. 2012 г., 10:31

Право

1.4K 0 13
Аз имам правото да те обичам,
дори когато искаш да забравиш.
А любовта е приказно момиче,
което през съня ти преминава.
Връхлита като птица рано сутрин,
след дълга нощ, в която си ме нямал.
Потрепват леко тънките ти устни -
каква невероятна изненада!
Ще те повлича в дюните копнежа,
ръцете ù ще те ласкаят с лято.
Ще бъде по-уверена от мене,
по-женствена, по-хубава...
За кратко
ще се изгубиш в погледа ù жаден.
Страстта поглъща всичко като хищник.
Ти имаш право да си безпощаден
с тъгата си, че още ме обичаш.
Ще бъдеш по-щастлив. Като утеха,
накъсан дъх ще рони тишината.
Но есента ще те превърне в ехо,
момичето - във хладна непозната,
която търси сигурност в живота
и никак не обича изненади.
Аз имам правото да съм покоя,
когато писък ехото ти стане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...