6 нояб. 2005 г., 20:13

Празна стая 

  Поэзия
937 0 2

Разби сърцето ми отново,
на хиляди парчета то се разпиля...
А как бих искала отново
да те обичам, но за кога?
Студени днес са твоите очи,
тъй сякаш някой бе загинал!
Затворени са всичките врати
на спомените и мечтите...
Във камък се превърна ти,
обърна гръб и продължи.
Забрави миналите дни,
и нищо не успя да се спаси!
Душата ми е вече празна стая,
заключена завинаги и без врати!
А волна да полети мечтае,
но ключът остана в теб нали?

© Корнелия Гинина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти за откровението! Надявам се да си права!
  • тъжно, истинско и прекрасно
    рано или късно душата ти отново ще се "отключи" за нова любов и мечти
    вярвам в това ,повярвай и ти
Предложения
: ??:??