Nov 6, 2005, 8:13 PM

Празна стая

  Poetry
1.2K 0 2

Разби сърцето ми отново,
на хиляди парчета то се разпиля...
А как бих искала отново
да те обичам, но за кога?
Студени днес са твоите очи,
тъй сякаш някой бе загинал!
Затворени са всичките врати
на спомените и мечтите...
Във камък се превърна ти,
обърна гръб и продължи.
Забрави миналите дни,
и нищо не успя да се спаси!
Душата ми е вече празна стая,
заключена завинаги и без врати!
А волна да полети мечтае,
но ключът остана в теб нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Корнелия Гинина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за откровението! Надявам се да си права!
  • тъжно, истинско и прекрасно
    рано или късно душата ти отново ще се "отключи" за нова любов и мечти
    вярвам в това ,повярвай и ти

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...