Nov 6, 2005, 8:13 PM

Празна стая 

  Poetry
916 0 2

Разби сърцето ми отново,
на хиляди парчета то се разпиля...
А как бих искала отново
да те обичам, но за кога?
Студени днес са твоите очи,
тъй сякаш някой бе загинал!
Затворени са всичките врати
на спомените и мечтите...
Във камък се превърна ти,
обърна гръб и продължи.
Забрави миналите дни,
и нищо не успя да се спаси!
Душата ми е вече празна стая,
заключена завинаги и без врати!
А волна да полети мечтае,
но ключът остана в теб нали?

© Корнелия Гинина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти за откровението! Надявам се да си права!
  • тъжно, истинско и прекрасно
    рано или късно душата ти отново ще се "отключи" за нова любов и мечти
    вярвам в това ,повярвай и ти
Random works
: ??:??