1 янв. 2019 г., 19:23

Празнично призрачен свят

507 1 0

 

Настъпват празници и всички

съзряха незабелязваните хора.

Запротягаха ръчички с парички,

без мисъл за живота им в коптори.  

 

Коледа е! На промоции купуват

богатите нова покъщнина.

Угрижени след работа се прибират

тълпи от хора намръщени.

 

Прозорците тук-там светват

в панелните бездомни къщи,

към контейнерите бързичко закретват

хорица, приемани за мърши.

 

Стълбата на Смирненски остана,

затрупана от хорско лицемерие.

Изгнива съвестта самотно

захвърлена в душевното предверие.

 

Редове, нетърсещи награда,

пише някой в потайна доба,

да напомни, че накрая поглъща

земята всичко в своята утроба...   

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...