Настъпват празници и всички

съзряха незабелязваните хора.

Запротягаха ръчички с парички,

без мисъл за живота им в коптори.  

Коледа е! На промоции купуват

богатите нова покъщнина.

Угрижени след работа се прибират

тълпи от хора намръщени.

Прозорците тук-там светват

в панелните бездомни къщи,

към контейнерите бързичко закретват

хорица, приемани за мърши.

Стълбата на Смирненски остана,

затрупана от хорско лицемерие.

Изгнива съвестта самотно

захвърлена в душевното предверие.

Редове, нетърсещи награда,

пише някой в потайна доба,

да напомни, че накрая поглъща

земята всичко в своята утроба...