Празник
Празник
Няма да съм с теб на този празник,
но мислено ще бъда твоя гост,
но ще ти липсва чашата ми празна,
когато празнично ще вдигнеш тост...
И този път няма да те целуна,
но звездите ще го направят вместо мен,
а посланието ми дума по дума,
вятърът ще ти прати в същия ден...
Моят подарък птиците ще ти донесат,
не ще го видиш, но ще го усетиш ти,
те моята силна обич ще ти предадат,
която на небето с тях лети...
Ще пеят вместо мен щурците,
а дъждът с тебе ще танцува,
ще те милват вместо мен липите
и във всеки миг ще те целувам...
Тъжно през прозореца ще поглеждаш,
очакващ поредния жест от мен,
не ще ме виждаш, но ще ме усещаш,
ще празнувам с теб в този ден!
И някой ще попита: "Защо си тъжен,
тук са всички, които те обичат?!"
Ще се усмихнеш, а наум ще отговориш длъжно:
"... защото най-любимият човек ми липсва!"!
23.07.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Михайлова Все права защищены
