Празник
Празник
Няма да съм с теб на този празник,
но мислено ще бъда твоя гост,
но ще ти липсва чашата ми празна,
когато празнично ще вдигнеш тост...
И този път няма да те целуна,
но звездите ще го направят вместо мен,
а посланието ми дума по дума,
вятърът ще ти прати в същия ден...
Моят подарък птиците ще ти донесат,
не ще го видиш, но ще го усетиш ти,
те моята силна обич ще ти предадат,
която на небето с тях лети...
Ще пеят вместо мен щурците,
а дъждът с тебе ще танцува,
ще те милват вместо мен липите
и във всеки миг ще те целувам...
Тъжно през прозореца ще поглеждаш,
очакващ поредния жест от мен,
не ще ме виждаш, но ще ме усещаш,
ще празнувам с теб в този ден!
И някой ще попита: "Защо си тъжен,
тук са всички, които те обичат?!"
Ще се усмихнеш, а наум ще отговориш длъжно:
"... защото най-любимият човек ми липсва!"!
23.07.2008
© Радослава Михайлова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
разчувства ме . . . . . . много е хубаво
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Празниците са едни такива дни, които често се случва не само да не бъдат празнични, но и да бъдат тъжни. На празниците осъзнаваме истински нещата. Тогава имаме нужда от хората, които искрено ни обичат и се радват за нас, но когато те са далеч, когато ги няма, когато сме сами... ...няма такава сила която да ни спре да отроним поне една сълзичка за тях в този ден. На празниците осъзнаваме колко много ни липсват онези, които обичаме, когато се събираме с най-близките, а тях ги няма... тяхната чаша стои празна някъде в шкафчето може би, но те пак са с нас!!! Със сърцата си, с мислите си са при нас, те са мислени гости на нашите празници, чието присъствие макар да не го вижадаме го усещаме!