8 nov 2008, 22:55

Празник

595 1 2

Празник

Няма да съм с теб на този празник,
но мислено ще бъда твоя гост,

но ще ти липсва чашата ми празна,
когато празнично ще вдигнеш тост...

И този път няма да те целуна,
но звездите ще го направят вместо мен,
а посланието ми дума по дума,
вятърът ще ти прати в същия ден...

Моят подарък птиците ще ти донесат,
не ще го видиш, но ще го усетиш ти,
те моята силна обич ще ти предадат,
която на небето с тях лети...

Ще пеят вместо мен щурците,
а дъждът с тебе ще танцува,
ще те милват вместо мен липите
и във всеки миг ще те целувам...

Тъжно през прозореца ще поглеждаш,
очакващ поредния жест от мен,
не ще ме виждаш, но ще ме усещаш,
ще празнувам с теб в този ден!

И някой ще попита: "Защо си тъжен,
тук са всички, които те обичат?!"
Ще се усмихнеш, а наум ще отговориш длъжно:
"... защото най-любимият човек ми липсва!"!

23.07.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Деси!
    Празниците са едни такива дни, които често се случва не само да не бъдат празнични, но и да бъдат тъжни. На празниците осъзнаваме истински нещата. Тогава имаме нужда от хората, които искрено ни обичат и се радват за нас, но когато те са далеч, когато ги няма, когато сме сами... ...няма такава сила която да ни спре да отроним поне една сълзичка за тях в този ден. На празниците осъзнаваме колко много ни липсват онези, които обичаме, когато се събираме с най-близките, а тях ги няма... тяхната чаша стои празна някъде в шкафчето може би, но те пак са с нас!!! Със сърцата си, с мислите си са при нас, те са мислени гости на нашите празници, чието присъствие макар да не го вижадаме го усещаме!
  • разчувства ме . . . . . . много е хубаво

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...