8 nov 2008, 22:55

Празник

599 1 2

Празник

Няма да съм с теб на този празник,
но мислено ще бъда твоя гост,

но ще ти липсва чашата ми празна,
когато празнично ще вдигнеш тост...

И този път няма да те целуна,
но звездите ще го направят вместо мен,
а посланието ми дума по дума,
вятърът ще ти прати в същия ден...

Моят подарък птиците ще ти донесат,
не ще го видиш, но ще го усетиш ти,
те моята силна обич ще ти предадат,
която на небето с тях лети...

Ще пеят вместо мен щурците,
а дъждът с тебе ще танцува,
ще те милват вместо мен липите
и във всеки миг ще те целувам...

Тъжно през прозореца ще поглеждаш,
очакващ поредния жест от мен,
не ще ме виждаш, но ще ме усещаш,
ще празнувам с теб в този ден!

И някой ще попита: "Защо си тъжен,
тук са всички, които те обичат?!"
Ще се усмихнеш, а наум ще отговориш длъжно:
"... защото най-любимият човек ми липсва!"!

23.07.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Деси!
    Празниците са едни такива дни, които често се случва не само да не бъдат празнични, но и да бъдат тъжни. На празниците осъзнаваме истински нещата. Тогава имаме нужда от хората, които искрено ни обичат и се радват за нас, но когато те са далеч, когато ги няма, когато сме сами... ...няма такава сила която да ни спре да отроним поне една сълзичка за тях в този ден. На празниците осъзнаваме колко много ни липсват онези, които обичаме, когато се събираме с най-близките, а тях ги няма... тяхната чаша стои празна някъде в шкафчето може би, но те пак са с нас!!! Със сърцата си, с мислите си са при нас, те са мислени гости на нашите празници, чието присъствие макар да не го вижадаме го усещаме!
  • разчувства ме . . . . . . много е хубаво

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...