7 июл. 2009 г., 19:50

Празник

919 0 1

Празник има за деня,
не един, а даже два
ден на влюбени - щастливи
и винари работливи.
Иска ти се да се веселиш -
вино пиеш и ехтиш,
но когато любовта те чака,
посрещни я ти на прага!
Неочаквана и духотворна
иска тя да е покорна,
изненадан и в разцвет
знаеш, че си много блед,
но я искаш ти завчас,
без да знаеш след тогаз,
сетил чувството на любовта
иска ти се да крещиш в нощта,
иска ти се да я хванеш за ръка,
иска ти се да я гледаш на мига,
иска ти се да стоиш във вечността!
Едва докоснал си я любовта
и вече стискаш само нейните пера,
как стана всичко изведнъж,
без да знаеш вече искаш душ
студен и разболяващ,
о, живот, ти си тъй смразяващ -
в един миг си на върха,
а след туй се тупаш от прахта!
Нещо как се превъртя,
иска тя да е сама,
иска й се в любовта,
иска й се, то не е шега,
иска й се да развее радостта!
А теб те няма в таз графа,
Бил си някога и през нощта,
но сега деня решава
да си весел, без да става
да си тъжен и без слава.
Любовта безщастно ти отнела
лъжовний образ на тунела -
нямат смисъл дневните дела,
 само през нощта идва любовта
 празник беше да съм с теб,
виждах всичко във разцвет
празник беше да погаля щастието незнайно
и да бъда вечен тайно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Гулов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре си го написал, за което мога само да те поздравя. Радвам се, че и ти гледаш така философски и зряло на нещата- днес това е нужно. Продължавай все така!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...