17 мар. 2014 г., 16:56

Празник 

  Поэзия
672 0 8

Прозорецът рисува студ.

Почива си градината.

Пред къщи скита снощен луд,

прегърнал младо вино.

Аз, там, зад плътното перде,

очаквам серенада.

А лудият, превит надве,

се крие зад оградата.

Прозорецът рисува мрак.

Студът навън е страшен.

А лудият стои на крак

със две кристални чаши.

Във винените ми очи

утайката потъва.

Смутен, прозорецът мълчи.

А двамата празнуваме.

Във делник, беден на безумия,

но щедър на омраза,

празнувам любовта на лудия.

И нека да е празник.

 

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??