Прозорецът рисува студ.
Почива си градината.
Пред къщи скита снощен луд,
прегърнал младо вино.
Аз, там, зад плътното перде,
очаквам серенада.
А лудият, превит надве,
се крие зад оградата.
Прозорецът рисува мрак.
Студът навън е страшен.
А лудият стои на крак
със две кристални чаши.
Във винените ми очи
утайката потъва.
Смутен, прозорецът мълчи.
А двамата празнуваме.
Във делник, беден на безумия,
но щедър на омраза,
празнувам любовта на лудия.
И нека да е празник.
© Елена Биларева Всички права запазени