14 сент. 2004 г., 14:52

Празнота

1.4K 0 1


Тихо..отново е тихо..
Само дъждът вън ромоли..
Стъмва се..нощта бавно пристъпя.
В небето сърдито проблясват звезди

Тихо..самотата единствена ..
в тъмната стая шепти.
В мрака...
спомените се гонят..
Надеждата…и тя
и тя се стопи…

Думи…неизказани думи..
в стон глух се мигом превръщат.
Мисли...все по-тъжни мисли..
в перелина на болка ме бавно обгръщат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • `Jessica` e предала своята болка, своят поглед и едва ли всичко ще се оправи , когато някой и каже :"живей по хубаво, пиши по - красиво", това не е поръчка, нито пожелание, то или го има, или не, така че кой ти е казал че когато най - полсе усети че е щастлива и е сигурна че това щастие ще бди над нея вече, няма да напише най - нежното и лирично стихче, изпалнено с розюву и тук там нещо стойностно

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...