14.09.2004 г., 14:52 ч.

Празнота 

  Поезия
1201 0 1


Тихо..отново е тихо..
Само дъждът вън ромоли..
Стъмва се..нощта бавно пристъпя.
В небето сърдито проблясват звезди

Тихо..самотата единствена ..
в тъмната стая шепти.
В мрака...
спомените се гонят..
Надеждата…и тя
и тя се стопи…

Думи…неизказани думи..
в стон глух се мигом превръщат.
Мисли...все по-тъжни мисли..
в перелина на болка ме бавно обгръщат.

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • `Jessica` e предала своята болка, своят поглед и едва ли всичко ще се оправи , когато някой и каже :"живей по хубаво, пиши по - красиво", това не е поръчка, нито пожелание, то или го има, или не, така че кой ти е казал че когато най - полсе усети че е щастлива и е сигурна че това щастие ще бди над нея вече, няма да напише най - нежното и лирично стихче, изпалнено с розюву и тук там нещо стойностно
Предложения
: ??:??